Хранителните добавки са вещества добавяни преднамерено към храните с цел извършване на определени технологични функции, например, за цвят, за подслаждане или за консервиране.
Те са определени от законодателството на Общността като „всяко вещество, което обикновено се консумира като храна и което обикновено не се използва като характерна съставка на храната, независимо дали тя има или не хранителна стойност, се добавя умишлено с технологична цел в първичният продукт или неговите вторични продукти, превръщайки го директно или индиректно в компонент на такива храни“ (вижте повече: Глава 1(2) на Директива 89/107/ЕИО).