Ароматите в храните са „вещества, използвани за даване на вкуса и мириса на храната. Определени са различни видове аромати, като например натурални, натурално-идентични или изкуствени ароматни вещества, аромати от растителен или животински произход, аромати при които вкуса се „развива“ след загряване, опушени аромати“ (вижте повече: Директива 88/388/ЕИО; Директива 91/71/ЕИО).
Директива 88/388/ЕИО на Съвета, последвана от Директива 91/71/ЕИО, представят определение за аромати и ароматни вещества, общите правила за тяхното ползване, изискванията за етикетиране и максималното съдържание на вещества, които създават опасност за здравето на човека. Последните, естествено присъстващи в изходните материали за аромати ( напр. билки ) и следователно присъстващи в крайният аромат, са забранени за добавяне като такива в храните. Законодателството на Общността (Директива 88/388/ЕИО и Директива 91/71/ЕИО) също така определя правила за етикетиране на ароматните вещества влагани в храни, и за аромати продавани като такива на производители на хранителни продукти и потребители.
Думата „аромат“ трябва да присъства в списъка на съставките върху опаковката на хранителните продукти, в случай че съдържат аромати. Изразът „естествен аромат“ може да се използва само за аромати или ароматни вещества, които се извличат от растителни или животински материали. За аромати, продавани като такива, допълнителното етикетиране е необходимо във връзка с техният минимален срок на годност, условията на съхранение и употреба, идентифицирането на производителя и идентифицирането на други вещества, съдържащи се в тях ( напр. добавки ).